Синдикатите в България

Share this Page

Синдикатите в България: стари, но млади

Синдикалното движение в България възникна след края на руско-турската война през 1878 година. Първи се организираха учителите, следвани от печатарските работници, които, недоволни от заплащането и лошите условия на труд, започнаха стачни действия. През следващите години, работници от различни индустрии се сдружиха, за да формират синдикални организации. В началото те били свързани със социалистическите партии в страната, но през 1924 г. те се обединиха и обявиха независимост.

След подкрепената от Съветския съюз "социалистическа революция на 9-ти септември, 1944" Отечествения фронт (OФ) взе властта и създаде народна република. Частната собственост беше национализирана и останалите партии бяха ликвидирани. Създоха се нови съюзи и всички работници се обединиха в Общ работнически синдикален съюз (ОРСС), който е тясно свързан с комунистическата партия. По онова време бяха приети някои про-работнически закони и те са останали частично в сила и днес.

През 1987 г., на синдикатите беше предоставена определена автономия, което позволи синдикатите да могат да вземат самостоятелни решения за задачите и действията си. В резултат на това се появиха два национални синдикати - Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда Подкрепа (КТ Подкрепа) – с което се възроди синдикалното движение в България. По този начин, синдикатите в България имат дълга история - но са и млади в същото време.